Тийнейджърите ни се оказаха най-мързеливи в Европа. Родните младежи тръгват на работа най-рано на 23 години. Връстниците им в Европа обаче започват да се трудят 7 години по-рано. 70 на сто от 16-годишните в Холандия учат и работят. Средната възраст, на която стартират трудовия си стаж във Великобритания, пък е 17 г., в Германия и Австрия – 19 г. Това сочи статистиката, записана в новата Стратегия за младежта, която Министерският съвет прие преди дни. Проучванията показват също, че 50 на сто от младите хора у нас искат да развиват собствен бизнес, за да си бъдат сами началници. Същият процент младежи в Европа пък се насочват към предприемачеството заради предизвикателството да успееш. Освен това родните младежи не искат да работят друго освен това, за което са учили. В Европа обаче връстниците им започват трудовия си стаж с обща работа, която да им изкарва таксите за университетите, а след като завършат, се насочват към специалността си.

Данните, представени на заседанието на кабинета, показват още, че българските мъже живеят най-дълго при мама. Девойките у нас изкарват в родната къща до 28 г., а мъжете – най-малко до 30 г.

Друго интересно разминаване между данните у нас и в Европа е за начина на образование. Всеки пети младеж у нас няма книги в дома си. Сериозна литература четат едва 16% от учениците, 29% от студентите, 13% от работещите и само 8% от безработните. Значителна е ножицата и в ползването на компютър. 57% от тийнейджърите в България влизат редовно в нета. В Европа този процент обаче стига 85 на сто.

Младите хора у нас не само не се интересуват от политика, но и са скептично настроени към всякакви видове организирана дейност и доброволчеството. Едва 7% от младите българи членуват в неправителствена организация, а 2,2% се причисляват към някоя партия. В Европа този процент е три пъти по-висок.

Фактите от изследването провокираха кабинета да подготви стратегия, която да насочва развитието на младите у нас още в ученическите им години. Идеята е тийнейджърите да знаят с какво искат да се занимават, преди да отидат в университет, за да могат, докато учат и да работят или пък да се образоват допълнително с курсове и работа в неправителствени организации.



Сияна Севова, в. “Стандарт”