Уроците по пиано са сред най-предпочитаните занимания за уплътняване на времето след училище.

“Гимназистите в 8 – 9 клас възприемат свиренето изцяло като разтоварване от безкрайните уроци в училище. Обикновено след навършване на 10 години децата се записват по свое желание на уроци, докато при първокласниците изборът е изцяло на родителите”, разказа пред “Монитор” учителката по пиано Фани Кацарова. Тя определя като своя мисия да задържи буден интереса на децата към музиката.

“Винаги се съгласявам, когато някой мой ученик иска  да посвири любимите си  музикални хитове разкри рецептата за успех Фани Кацарова. Последното желание на нейна възпитаничка е да разучат нотите на песента  When I look at you на поп певицата Майли Сайърс. Заедно с по-големите ученици пианистката изровила и нотите на всички балади на Бон Джоуви и превърнала музикалните уроци след училище в истински празник.

“Любовта към децата е единствената тайна за поддържане на любовта към музиката”, смята Фани Кацарова. Тя е загърбила догмите за задължителните часове зад музикалния инструмент вкъщи.

Според нея най-добре е децата до 7 клас просто да имат свой музикален инструмент и да свирят, когато са в добро настроение. Ако от ранна възраст се поставят ултиматуми, интересът към изкуството се изпарява моментално, смятат специалистите.

Най-голямото вдъхновение за начинаещите музиканти си остават концертите, организирани от Фани Кацарова два пъти годишно – обикновено на Коледа и в края на учебната година. На своята последна изява талантливите ученици изпълнили залата на Съюза на архитектите и получили куп аплодисменти и цветя.

Въпреки че основата на уроците по пиано е удоволствието от изкуството, учителката не пропуска и строгите занимания по солфеж. След разучаването на сложните нотни комбинации дори математическите задачи изглеждали като игра: “Упражненията засилват паметта и съсредоточават максимално, което помага на всички при подготовката за училищните уроци”.

Талантливите малки художници също се представяли по-добре от връстниците си в клас. “Винаги си проличава, когато едно дете умее да рисува. Децата с въображение много по-лесно се справят с възложените им задачи в училище”, смята художничката Надежда Лилова, която ръководи школа по рисуване. Уроците с четка и бои били полезни дори и за малчуганите на 5 годинки, които още преди влизането в школото се научавали на координация и без проблем изписвали буквите в тетрадките.

Според Надежда Лилова груба грешка е часовете по рисуване да се превръщат във формално занимание. Много от преподавателите изобщо не били специалисти в изкуството. Така се постигал обратният ефект и вместо децата да се запалят, ставали безразлични и изобщо не развивали таланта си.

В ателието на художниците, напротив, цари истинска творческа атмосфера. След училище всеки идва свободно при нас и рисува колкото време и желание има, разказа Надежда Лилова. Тя помагала на всеки от кръжока й да развие силните си страни. Повечето ученици се запалили по фантастичните рисунки, дори участвали в конкурси за млади таланти в изобразителното изкуство. В ателието постоянно се говори за стила на Пикасо, а някои ученици дори подражават на Кандински и свободното им време след училище минава неусетно, каза художничката.

в. “Монитор”