Ако Шекспир имаше кола, дали тя щеше да е Alfa Romeo Giulietta? Няма как да разберем, но със сигурност щеше да прибере много пари от авторски права. Такива остроумни шеги обичат да използват в днешно време младежите, когато искат да впечатлят девойката, с която имат среща. Днес се запознахме и прекарахме един приятен ден именно с новия модел на италианската марка.

Преди да ме сметнете за луд романтик, нека ви напомня, че според феновете на Alfa Romeo, моделите й притежават душа. Заради тази метафора сме длъжни да подходим в опознаването на модела с по-различен поглед. Пак заради нея са естествено и нашите големи очаквания.  Заради тях пък компанията майка – Fiat – е вложила повече усилия и технологии в разработката на модела, отколкото за Fiat Bravo и Lancia Delta. Тяхната обща платформа е изцяло преработена за създаването на Alfa Romeo Giulietta.

За фотосесия логично избрахме старата част на Пловдив. Определено долавяте италианския дух, нали?

Ами любовта от пръв поглед? Дизайнът на Жулиета определено е в крак с модата, що се отнася до нейните пропроции и форма. Това, по което Алфите се отличават от останалите, е гримът. С други думи – предницата на автомобила, където задължително присъства характерната за марката радиаторна решетка – Скудето („малък щит“, от италиански: Scudetto). На пръв поглед хората възприемат по два крайно различни начина външността на новата Жулиета. Или се влюбват, или въобще не я харесват, но никой не остава безразличен.

Доказа го факта, че всички се заглеждаха по нея, а дори имаше случайни минувачи, коментиращи дизайна й. Какво все пак може да не ви хареса в новата Жулиета? Може би „оцъклените“ фарове? Определено повече подхождат на спортни модели като 8C Competizione и бъдещата 4C, отколкото на компактните Giulietta и MiTo. Каросерията изглежда тумбеста, а предницата твърде висока? Оправданието е първото място по безопастност в класа си, според организцията Euro NCAP. В действителност високата предница щади повече пешеходците, отколкото една клиновидна. Трябва да се примирим с това в името на безопасността. Ами задницата, досущ като тази на Opel Astra? Приликата е само на снимка, погледнати триизмерно само формите на стоповете имат нещо общо. Но какво пък, преди време стоповете на всички коли са били правоъгълни…

Интериорът не може да бъде сбъркан…

Дизайнът на интериора обаче грабва почти всеки. Има някои прилики с Bravo и Delta, но декорациите са строго индивидуални. Всички детайли са с елегантни форми, а сглобката им е много добра – паветата в града ни помогнаха да установим това. Спортният дух се изразява в скоростния лост, волана и приборите пред водача. За разлика от него, пътниците се чувстват като в съвсем нормален хечбек. Седалките са стегнати и удобни, но можеше да имат малко повече странична опора. Ергономията и практичността са на очакваното за класа ниво, без да се набляга много на разни чекмеджета, поставки и ниши (за щастие на някои фенове). Интересен детайл е подлакътникът отпред. Той е закачен за шофьорската седалка и когато я местите напред или назад, подлакътникът се мести заедно с нея. За жалост обаче не може да се регулира наклона му.

Тестовият автомобил беше оборудван и с двузонов климатроник.

Пространството за коленете е ограничено само при пътника отпред и то само за левия му крак, заради формата на таблото. Отзад най-добре се чувстват пътници с височина до 180 см. Ниският, снишаващ се покрив ограничава пространството за главата, а седалката е разположена сравнително ниско. Обзорът назад е също ограничен, но това не е проблем, благодарение на страничните огледала с голяма отразителна площ. В салона има множество лъскави, меки, приятни за окото и на допир материали, но част от металната конструкция при прозоречните рамки е натрапчиво видима… и каква е тази твърда и грапава като шкурка пластмаса в горната част на вратите? Италианци… иди ги разбери!

Биби е заклета “алфистка” с тежък десен крак. Тя бе силно впечатлена от лекотата, с която новата Алфа достига 200км/ч.

Стигнахме и до съществената за една Алфа част – пътното поведение. Логично останахме впечатлени от малкия, но с висока мощност двигател. От скромните 1,4 литра са изцедени цели 170 коня. Работата на турбокомпресора е оптимална от около 3000 оборота в минута, чак до червената зона на оборотомера. Типично за Алфите и не толкова за повечето турбинирани двигатели, колата обича високите обороти. Феновете трябва да са доволни от този факт. При натискане на педала от ниски обороти се усеща едно първоначално замисляне, но тягата се разгръща плавно, което е добре за спокойно, тихо и икономично шофиане. Що се отнася до икономичността, при поддържане на 130км/ч на 6-та предавка моментният разход е около 7л на 100км. При по-ниски скорости се движите наистина икономично, но за изпреварване или изкачване ще трябва да смените на 5та предавка. При 3та и 4та можете да ускорявате уверено при всякакви обороти. За шофиращите в града е редно да споменем и наличието на Start&Stop система, която изключва двигателя на автомобила при спиране на светофар и го стартира отново след натискане на съединителя. Тази екстра може да скъса нервите на по-агресивните “рейсъри”, но за щастие лесно може да се деактивира от бутон върху централната конзола.

Типично за спортния привкус на марката, оборотомерът и скоростомерът са вдадени навътре. В средата е бордовият компютър.

Моделът е оборудван серийно със система за динамичен контрол DNA, която позволява да изберете между три режима на шофиране – Dynamic, Normal и All weather. В нормалния режим окачването е сравнително меко и не допуска неравностите на пътя до седалките. При динамичния режим на системата окачването се втвърдява осезаемо, но все още има комфортен характер. Втвърдява се и волана, а освен това се променя и неговото предавателно число, т.е. с по-малко завъртане завива повече. Спирачките започват да „захапват“ при най-лекото натискане, същото се отнася и за педала на газта – при минимално натискане двигателят реагира мигновено. При този режим колата е доста приятна за шофиране, но в един момент твърдостта на волана идва в повечко и отново ни се иска да се върнем към нормалния режим и комфортното пътуване. Последният режим на системата DNA е идеална за шофиране при по-лоши метеорологични условия. Тогава програмата за стабилност ESP се намесва по-рано. Стабилността на шасито и окачването са впечатляващи, високите скорости не се усещат, леко разочароващо е само управлението.

Аудио уредбата е елегантно вградена в таблото. Но определено липсва една бас-каса в багажника.

Макар воланът да има нужните спортни характеристики, липсва прецизността в насочването на колата в желаната посока. Изисква се време за свикване с това колко точно трябва да се завърти волана. Автомобилът определено има добри динамични възможности, но е позагубено спортното усещане. Някои хора биха предпочели „истинско“ спортно окачване и опция за изключване на стабилизиращата програма, но трябва да признаем, че системата DNA би удовлетворила повече шофьори. Благодарение на нея можем да променяме характера на колата според собственото си настроение.

Alfa Romeo Giulietta съчетава в себе си различни качества: изключителна сигурност, висок комфорт, икономичност, динамичност, елегантност и умерени дози лукс. Факт е, че никой от предшествениците й не притежава толкова много добродетели накуп. Заради това може би модела е позагубил малко от типичния за марката чар, но само частично, бъдете спокойни. Моделът има сили да се бори с елита на класа си – Audi A3 и първа серия на BMW. Цената й е близка до тази на двата немски конкурента, което е нормално с оглед амбициите на марката, но е значително по-изгодна. Прибягвайки отново до метафорите, можем да кажем, че Жулиета е по-съзряла. Тя е по-скоро Вашата сериозна приятелка, отколкото лятна авантюра. Дори да не се влюбите в нея от пръв поглед това няма да развали романтиката, защото Жулиета крие най-важните си добродетели под дрехите.

Текст: Александър Григоров

Снимки: Николай Николов