Карел ван Кестерен е посланикът на Холандия в България. Той става част от Министерство на външните работи на Холандия през 1974. Бил е на няколко различни поста в департамента на Обединените нации /ООН/ към Министерстото и е участвал в редица срещи на ООН.

През 1984 последователно е бил заместник-ръководител на мисията в Холандското посолство в Колумбия, ръководител на отдел в Министерството на външните работи в Хага, ръководител на мисията в Холандското посолство в Никарагуа, заместник-ръководител на мисията в Холандското посолство в Испания, както и директор на департамента, отговарящ за Организацията на обединените нации и международните финансови институции в министерството в Хага. Той е холандският посланик в Танзания с три държави за сътрудничество по акредитация – Мадагаскар, Мавриций и на Коморските острови.

- Ваше превъзходителство, как оценявате 15-те години, през които съществува програма „Матра”?



- Матра е много полезна програма, която помага на България да преобразува обществото и институциите си и да се подготви за успешно членство в Европейския съюз. Програмата обаче е към своя край. Ето защо, през ноември ще организираме конференция, за да оценим тези 15 години и да видим какво сме успели да постигнем.

Съществуват много програми във всякакви области – околна среда, транспорт, социални грижи. В последните няколко години фокусът беше върху интеграцията на уязвимите групи от обществото – предимно децата в домовете и ромското население. От друга страна ние помагаме в сферата на законодателството и вътрешните работи.



- Разкажете ни повече за образователната система в Холандия.

- Всички деца ходят на детска градина и в предучилищни групи. Началното обучение продължава 8 години. През последната година учениците биват консултирани относно средното образование. В  зависимост от програмата то може да отнеме между 4 и 6 години. Институциите, насочени към висшето образование, се делят на два основни вида – изследователски университети (research universities) и висши училища, насочени към приложните науки (universities of applied sciences). Възможно е да се направи размяна. След година-две можете да смените посоката, в която искате да се обучавате и да преминете друга, която ще е по-подходяща за Вас, да се насочите към изследвания и така нататък. Образованието е много гъвкаво, за да Ви помогне при избора на по-добра работа.

Преди няколко дни прочетох статия, в която пишеше, че в Холандия има най-малък процент хора, които не ходят на училище или нямат работа. На практика всички са или в училище, или имат работа. Това е нещо позитивно.

- Как един родител решава дали да прати детето си в държавно, или частно училище?

- Държавната система е много добра. Няма причина родителят непременно да иска да заведе детето си в частно учреждение. Има доста частни училища, но държавната система е доминираща. В Холандия съществуват и такива частни институции, които получават и държавна субсидия. Няма належаща причина да пращате децата си в частни училища.

- Какво можете да ни кажете за обмена на студенти между Холандия и България?

- В момента има повече от 1170 български студенти в държавни университети. Преди няколко години те бяха около 200. Та, българската група студенти е най-бързо разрастващата се. Ние сме щастливи от този факт. Съществуват много компании, които приемат български студенти. Холандия е международна държава. Страната е малка, но отворена към света. Аз често се шегувам, че ако искаш да опознаеш Франция – трябва да отидеш във Франция, ако искаш да опознаеш Германия – трябва да отидеш в Германия, но ако искаш да опознаеш света – трябва да отидеш в Холандия.

Вероятно ще е интересно да спомена институция в Холандия, която се нарича NIAS – Холандски институт за научни изследвания (Netherlands institute for advanced sciences). Той обединята учени от различни страни, които работят заедно. Има и няколко българи, които учат или работят за около шест месеца до една година. Те са сформирали група в България и наскоро имах среща с тях. Наблюдавам интензивно взаимодействие в Европейския съюз. Това означава, че нещата се случват автоматично, без наша помощ.



- Кои са водещите университетите, които предпочитат студентите?

- Много е трудно да се каже, тъй като ние нямаме информация за различните университети. Но аз разговарям с много хора. Когато отида в някое министерство секретарката на министъра казва: „Дъщеря ми учи в този университет в Холандия”. После говоря с някой друг и той казва: „Племеницата ми учи в онзи университет в Холандия”. Има много голямо разнообразие от дисциплини. А и Холандия е първата страна, където официалният език не е английски, която предлага университетско образование на въпросния език.

- Съществуват ли институции, които отпускат стипенции за чуждестранни студенти?

- Знам, че има няколко възможности. В Холандия имаме специална организация, която  се нарича Nuffic – Холандска организация за международно сътрудничество във висшето образование. Тя предоставя всичката необходима информация по този въпрос, която можете да намерите и на техния сайт: www.nuffic.nl. Там ще научите всичко за възможностите, които имат студентите.

- Как може един млад човек да участва в стажантска програма в Холандия?

- Холандия има дългогодишна традиция за сътрудничесто между университетите, образователните институции и частния сектор. Обичайно студентите участват в програми за 6 месеца. Ако хората отиват да учат в Холадия, автоматично биват включвани в такава програма.

- Холандската кралска академия сътрудничи ли си с Българската академия на науките?

- Не съм наясно дали има директно сътрудничество между Българската академия на науките и Кралската академия в Холандия. Знам, че има институции, които си сътрудничат, но не мисля, че има институционализирана връзка между академиите на науките.

- Много български студенти напускат страната и предпочитат да живеят в чужбина. Има ли подобен проблем в Холандия?

-  Не, мисля, че проблемът е в това, че е в България възможностите и заплатите са ниски. Това е причината хората да са по-склонни да напуснат страната и да живеят в чужбина. Ние нямаме такъв проблем.

Въпроси и превод от английски език: Десислава Пътева

Фотография: Николай Николов