Огнян Стоичков е роден на 1 април 1968 г. в гр. Омуртаг. По професия е юрист. Народен представител в 41 НС от избирателен район Пловдив окръг. Председател e на Комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта.

- Г-н Стоичков, ще се наложи ли да се пише изцяло нов закон за академичния състав?

- Не бих казал, че на този етап съществува необходимост от написване на изцяло нов закон за академичния състав. По смисъла на Закона за Конституционния съд, разпоредбите, които са обявени за противоречащи на Конституцията, ще бъдат заменени със съответна нова правна регламентация в тази насока. Както знаем, от 25 искания 15 са уважени, т.е. в 15 пункта искането за противоконституционост е уважена и съответно тези пунктове трябва да намерят ново законодателно решение.

- Каква е причината да бъде приет закон, който съдържа толкова много антиконституционни разпоредби?

- Този закон, действително, е непознат за нашата правна материя. Като принцип, като философия и дух е изцяло нов за системата за развитие на академичния състав. Това проличава и в самото решение. В своите мотиви конституционните съдии изразяват учудване от новата философия. Дори са посочили, че определени разпоредби са ги объркали. Например, уредбата за децентрализация на процедурите в университетите за Конституционния съд е действала неясно и объркващо, както виждаме от мотивите. За тях новата реформа във висшето образование, или по-точно в академичния състав, се свежда до унищожаване на научните звания досега – доцент и професор.

Позволявам си да коментирам решението на Конституционния съд като председател, а не като юрист. За всички юристи е ясно, че решение не се коментира – то се изпълнява. Но като Председател на Комисията не мога да не се съглася с повече от половината от разпоредбите, обявени за противоречащи на Конституцията. А и не може да не прави впечатление на широката аудитория, че едни от уважаваните в съдебната система конституционни съдии, избирани от квотата на съдебната система – Благовест Пунев, Румен Ненков, Владислав Славов, са изказали особено мнение. Те не са съгласни поне с половината от пунктовете, които са подкрепени от мнозинството от конституционните съдии, избрани от квотата на Президента и от предишното Народно събрание. Самият Конституционен съд не е на единно становище.

Не бих казал, че Законът като цяло противоречи на Конституцията или пък Министерство на образованието и Народното събрание не са си свършили работата. Разбира се, който не работи, той не греши. Не казвам, че това е най-добрият ювелирен юредически продукт. Напротив, аз също имам забележки. Те са отразени в моите предложения, които не бяха приети на първо и на второ гласуване, но смея да твърдя, че това е един от силните реформаторски закони на министър Сергей Игнатов, който е подкрепен и доработен в Комисията по образованието.

- Какви ще са решаващите критерии при определяне на званието на даден преподавател?

- Основните моменти в конституционното решение, които са обявени за противоречащи на Констутуцията, са разпоредби, свързани с липсата на правни последици във въведената правна фигура на доктора на науките. Конституционният съд казва: Не може да се създава правна фигура, статут „доктор на науките”, при който да няма правни последствия. Визира се диференцираното заплащане на докторите на науките. Това обаче не е така и е отразено в особеното мнение на тези трима съдии, които цитирах. Заплащанията не се уреждат в Закона за академичния състав. Друга е действащата наредба и към момента на стария закон – Наредба за структура и организация на работната заплата. Там се казва, че „големият доктор”, докторът на науките взема малко повече пари.

При конкурсите за доцент и професор е казано, че всички научноизследователски продукти и достижения на кандидата се оценяват в съвкупност, т.е. има една комплексна оценка. Не може да се отрече, че при кандидат-доктор на науките, заедно с друг кандидат-доктор при равни условия, тази оценка по съвкупност ще даде предимство на доктора на науките.

Конституционният съд не е съгласен с едно основно положение, което беше един от основните акценти от Закона за академичния състав – не ограничаване на правото на труд на рехабилитираните лица, както е приел Конституционния съд, а на правото тяхното име да се използва в повече от една акредитация на висшите училища. Това е разгледано като ограничение на право на труд – едва ли не рехабилитираното лице може да работи само на един договор.

- Какво е довело до внасяне на такова предложение?

- Много лица не могат да упражняват други професии. Аз съм адвокат, а адвокатите нямат право да работят като управители на фирми. Нотариусите, държавните служители имат подобни ограничения. Когато говорим, че висшето образование трябва да се насочи към качество, а не към количество, нормално е да ограничим едни и същи пътуващи преподаватели да дават своето име, своя опит в акредитацията на няколко висши училища. За каква конкуреция говорим, след като академичния състав от висшето училище X е еднакъв с академичния състав на висшето училище Y? Само сградите ли са различни?

Академичният състав е ядрото на развитието на висшето образование и науката и затова се поставя този ограничителен пункт, само относно акредитацията. Не ми се иска да мисля, че решението на съдиите в Конституционния съд, голяма част, от които преподават в много университети, е повлияно от други нюанси. Трябва да е ясно, че качеството е едно от основните неща, пред които не би следвало да отстъпват.

- Коя трябва да бъде инстанцията, която ще произвежда новите учени?

- Голяма част от конституционните съдии са гост-професори в чужбина. Ако са ходили, сигурно са преподавали в Англия, в Щатите… Там има професори от Кеймбриджкия университет, на Оксфордския университет, на Йейл. Няма професор на Щатите, няма професор на Англия. Това, действително, за мен също беше объркващо, когато аз се сблъсках със закона. Трябваха ми около 3-4 месеца да почета Европейска практика и практика, която се прилага при американските университети, за да пречупя начина си на мислене. И то без да съм човек от научната област, без до момента да съм защитил доцентура и професура и без да съм в тази догма. На мен също ми беше трудно, но натам върви света и конкуренцията между различните висши училища.

- Кога предстои ново разглеждане на Закона на академичния състав?

- През следващите няколко седмици предстоят обсъждания и подготовка на изменение и допълнение на Закона за академичния състав. Това ще бъдат изменения и допълнения, които да запълнят законодателните неясноти. Написал съм молба до Конституционния съд да ми предостави становищата и на другите заинтересовани страни – на университетите, на Българска академия на науките, на Съюза на учените в България, за да мога да се съобразя с тяхната позиция. В продължение на 5-6 месеца, по време на разглеждането на закона, съм имал непрекъснат контакт и диалог с научните институции. Имам богат материал с техни становища. Просто за мен ще е интересно да сравня развитието на тяхната позиция, за да може да се получи един добър закон, за да бъде спокойна академичната общност. Няма да има трусове, няма да има сътресения. Ще има само по-добър законодателен продукт, който ще работи и дори ще бъде изработен с тяхно съдействие.

Въпросите зададе Десислава Пътева

Фотография: Николай Николов

Източник: http://www.akademika.bg/2010/10/%d0%be%d0%b3%d0%bd%d1%8f%d0%bd-%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%8a%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8/

Не виждам как може да се говори подобно нещо: "Няма да има трусове, няма да има сътресения". Сътресения вече има. От м. юни всички защити на докторати са блокирани - министър Игнатов издаде една изключително прибързана заповед за прекратяване действието на ВАК, в резултат на която много докторанти, които не бяха включени в процедура за защита, но на практика са написали дисертацията си, останаха да чакат да се обнародва Правилника за приложението на Закона за развитие на академичния състав. И когато това най-после стана - почти три месеца след срока, определен в самия закон, се появи решението на Конституционния съд. Това решение на практика прави невъзможно разкриването на процедури по защита на докторати. Така, че - горе главата, остава ни да се надяваме, че министър Игнатов ще последва съдбата на министър Ана-Мария Борисова. В противен случай ще има доста да почакаме.

Няколко щрихи от Решението - анализ и коментар:

“3. Обявява за противоконституционен чл. 12 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.”- Решение № 11 от 5.10.2010 г. по Конституционно дело № 13/ 2010 г. Още един нонсенс, защото в европейската и световната наука няма два доктората – малък и голям. Това е съветска практика, която може би съществува освен в Русия и в Северна Корея и Куба, но не и в развитата част на света и в частност – в Европа. Докторатът е последната степен на висшето образование, а хабилитацията е свързана както с висшето образование, така и с научните изследвания в университетите.

Противопоставянето на децентрализацията в науката пък означава единствено непризнаване и НЕПОЗНАВАНЕ /ЛИПСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ/ на Европейските правни разпоредби и реформата, която завърши във висшите училища, структурирани във факултети с обучитална дейност и центрове/институти/лаборатории – с изследователска дейност.

Изтъква се ролята на Националната агенция за оценяване и акредитация, но не се споменава нито дума за АКРЕДИТАЦИЯ ПО БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС, КОЯТО ЩЕ ДАДЕ НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ ПРАВА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ДИПЛОМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ И УЧЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЦЕЛИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ.

Не се споменава нищо за хармонизиране със съвременните стратегии и програми на Европейския съюз – Дигиталната адженда за Европа /19.05.2010 г./ и последвалата стратегия “Силата на иновациите”.

Новият закон за висшето образование и науката, появил се със закъснение от 38 години, трябва да ХАРМОНИЗИРА БЪЛГАРСКАТА НАУКА С ЕВРОПЕЙСКАТА. Още е твърде, твърде рано да мислим за световни стандарти, тъй като сме отдалечени с няколко десетилетия от съвременната модерна, дигитална европейска наука.

Реформата във висшето образование и науката в България трябва да включва както децентрализация, така и деидеологизация, защото вече 21 години старите идеологически кадри съсипват българската наука.