Родителите трябва да научат децата си как да работят безопасно в интернет, а не да се опитват да им забраняват да сърфират из него. Подобни опити са обречени на неуспех и водят до най-лошото – скъсване на връзката между родител и дете, категоричен е психологът Иван Игов пред БНР. Според него родители и учители трябва да подготвят децата за безопасно използване на интернет.

„На първо място, какво и къде в интернет пространството могат да намерят – казва психологът. – Особено, когато децата са по-малки и започват да работят с компютър, важно е родителите да сложат съответните филтри, за да не могат децата да попадат в сайтове с неподходящо за тях съдържание. Трябва също да ги научим кои са нещата в интернет, които могат да ни бъдат полезни. Трябва да ги научим как да използват социалните мрежи, без да публикуват там данни или информация, с която може да се злоупотреби. Как да отговорят на писма или предложения за приятелство на анонимни хора, които може да се окажат възрастни с педофилски наклонности или други. Също така на базата на собствения си опит трябва да ги учим как да комуникират с другите и че комуникацията през интернет е нещо хубаво и важно, но личната, живата комуникация е много по-ценна и детето в никакъв случай не трябва да бъде лишавано от нея. И разбира се, най-вече това, че интернет е един свят, който е фиктивно анонимен. Това, което много от децата не знаят, е, че по електронни следи може да бъде проследен всеки в интернет и това, че ти си се скрил зад някакво измислено име или измислена самоличност, не означава, че ако някой пожелае не може да те открие, дори и след много години. Така че всички тези неща трябва да се говорят с децата.”

Изключително тревожна е обаче статистиката. Според нея едва 15 на сто от родителите са наясно с рисковете и по-специално с явлението кибер тормоз. Данните са от миналогодишно проучване, проведено в рамките на съвместен проект на УНИЦЕФ и Дружеството на психолозите – „Училище без насилие”. Ето защо според психолога Иван Игов усилията трябва да бъдат насочени не само към децата, но и към възрастните.

„Това, което родителите трябва да знаят, е, че компютрите и киберпространството за децата са част от техния свят – обяснява Иван Игов. – Това е може би основното различие между поколенията. Ние, възрастните сме израсли без компютри, без мобилни телефони и можем да си представим света без тях, но децата ни за съжаление не могат. И затова ние трябва да приемем, че това, което се случва с тях в киберпространството, е част от техния свят. Не можем да го забраним, не можем да го закрием, а трябва да ги научим. Тук трябва да се включи и училището. И в образователните му програми тези неща трябва да бъдат задължително застъпени.