Вчера в Аулата на Богословски факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” се проведе научна сесия, посветена на 110-годишнината от рождението и 40-годишнината от кончината на приснопаметния Български патриарх Кирил.

Честването беше организирано от Св. Синод на Българската православна църква (БПЦ).

За съвместно отбелязване на годишнините на първия български патриарх от ново време се събраха синодни митрополити и епископи на БПЦ, духовници, преподаватели от богословските факултети на СУ и ВТУ, представители на Центъра за славяно-византийски изследвания „Академик Иван Дуйчев”, членове на делегация на Грузинската православна църква, водени от архиепископ Стефан, студенти, миряни, гости на празника. От митрополитите тук бяха Врачански Калиник, Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, Западно- и Средноевропейски Симеон, Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Доростолски Амвросий, а от епископите – Стобийски Наум, Знеполски Йоан, Тивериополски Тихон и Константийски Антоний. От другите официални гости трябва да се отбележат председателят на Организация на евреитев България “Шалом” г-н Максим Бенвенисти, секретарят при папската нунциатура в София монс. Лучиано Руссо, д-р Жасмина Донкова, държавен експерт в Дирекция “Вероизповедания” на Министерския съвет.

Конференцията беше открита от декана на Богословския факултет доц. Емил Трайчев, който отбеляза, че тази светла годишнина е вплетена в празничния календар на Богословския факултет. В краткото си приветствие той подчерта, че патриарх Кирил е бил духовник с големи дарования, оставил ярка следа в нашата история и в историята на други народи. Той е обявен за „праведник на народите на света” от евреите в Йерусалим заради активната му роля при спасяването на българските евреи.

Първият доклад на сесията беше прочетен от доц. д-р Александър Омарчевски, преподавател по История на Църквата. Той разказа за жизнения път на патриарх Кирил, започнал живота си като Константин Марков Константинов на 3/16 януари 1901 г. и издигнал се до първия патриарх в новата история на България. В доклада си доц. Омарчевски отбеляза изключителните качества на големия духовник, проявил се като добър администратор, умел дипломат, задълбочен историк. Той е и най-продуктивният църковен историк у нас, творчеството му е отпечатано в множество издания с обем над 6 000 страници, събрани в 33 тома. В края на живота си той оставя завет към своите последователи: да пазят достоянието на вярата, да я разпространяват грижливо и да не странят от народа.

В своя доклад ст. н. с. І ст. Христо Темелски (ЦИАИ/БП) разказа за възстановяването на патриаршеското достойнство на Българската църква. Започвайки от учредяването на Българската църква през 9 в., той подробно говори за трудностите около възстановяването на Българската патриаршия.

Гл. асистент свещ. д-р Людмил Малев (ПБФ/ВТУ) представи дейността на патриарх Кирил като общественик по време духовната мобилизация на Българската църква в трудните години 1939-1944 г.

След това беше дадена думата за приветствие на гостуващия у нас архиепископ Стефан от Грузинската църква, който отбеляза, че присъствието му на този форум е плод на необходимостта от духовно и научно общение между православните църкви. Грузинският духовник сподели, че се радва да може да се срещне с духовници и преподаватели от богословските факултети у нас. Гостът разказа, че при посещението си в България делегацията им с голяма радост се е срещнала с Българския патриарх Максим, посетили са Бачковския манастир, построен от грузински монаси, което показва, че общението между българи и грузинци не е от вчера.

После от името на Св. Синод говори неговият председателстващ, Русенски митрополит Неофит. Той поздрави от името на Негово Светейшество Българския патриарх Максим всички, които бяха зачели паметта на Българския патриарх Кирил, и им благодари за присъствието. Особена благодарност беше изказана на тримата научни дейци, подготвили доклади за днешното тържество. Митрополитът изказа някои мисли във връзка с годишнините на патриарх Кирил. Преди всичко той изрази убеденост, че Софийски митрополит Стефан, когато е постригал богослова Константин Марков за монах, му е определил името Кирил, така както и св. Константин Философ, приемайки монашество, е получил също името Кирил. Митр. Неофит допълни докладчиците с подчертаването на заслугите на патриарх Кирил за възстановяването през 1968 г. на монашеския живот в одържавения през 1961 г. Рилски манастир, за предоставянето на храм на българската православна община в Букурещ през 1955 г., отнет миналата година от сегашния румънски патриарх, за грижава за просветата на клира и пр. Митр. Неофит сподели и личен спомен от празнуването на 70-годишнината на патриарх Кирил преди 40 години (на 13 февруари 1971 г.), когато той като четвъртокурсник в Духовната академия е имал честта да го приветства от името на студентите в академията.

Празникът беше украсен с песнопения, изпълнени от Софийския свещенически хор под диригентството на протойерей Кирил Попов. Беше отбелязано от митр. Неофит, че хорът е основан през 1947 г. по време на управлението на Българския екзарх и Софийски митрополит Стефан, но своето истинско развитие и утвърждаване бележи по време на управлението на патриарх Кирил, който полага усилия в тази насока и превежда от Пловдив в София ставрофорен иконом Димитър Попконстантинов, преподавател по източноцърковно пеене в Духовната академия “Св. Климент Охридски”. Русенският митрополит отбеляза още, че сегашният диригент о. Кирил Попов е кръстен на патриарх Кирил, който е бил близък на семейството на свещеника. По този начин и сега хорът запазва връзката си с паметта към този бележит духовник.

Библиотекарите на Богословския факултет бяха подредили в аулата експозиция с трудовете на патриарх Кирил, които се съхраняват в библиотеката им, както и списък с произведенията на патриарха и за него. Някои от изданията са уникални, защото са надписани лично от големия духовник в дар на факултета. Приснопаметният първойерарх е подарил на Богословския факултет и личната си библиотека, която все още се обработва.

В края на конференцията митрополит Неофит напомни, че на 26 февруари в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” ще бъде отслужена заупокойна св. Литургия и панихида за приснопаметния патриарх Кирил. А на 5 март заупокойна служба ще бъде извършена в храма на Бачковския манастир, където патриархът е погребан.

dveri.bg