Иван Кожухаров е уникален българин. Той организира и участва в изкачването на връх Мон Блан (4807 м). Това става през 2009 г. заедно с 40 негови приятели. Предизвикателството е тежко само по себе си. Още по-трудно е за парализиран човек, какъвто е Иван.

През 1990 г. той преживява злополука. При катерене на западната стена на връх Пти Дрю във Френските Алпи върху него се изсипват тонове скална маса. Под каменопада Иван оцелява по чудо, получава счупване на гръбначен прешлен и оттогава е обездвижен. Спасяват го лекарите от женевска болница, където остава на лечение 10 месеца. И до днес живее в Женева. Там завършва и висшето си образование – финанси. Говори четири езика.

Най-важното в живота е да можеш да споделиш хубавото и лошото, което ти се случва, споделя Иван Кожухаров

Денят, който преобърнал живота на Иван Кожухаров, е 1 август 1990 г. Тогава е на 27 г., студент в УНСС. Занимавал се с алпинизъм от 15-годишен. Злото го сполетяло под формата на огромен каменопад, който се стоварил върху него, докато се катери по маршрута „Американ директ” на връх Пти Дрю (3733 м) в Алпите. Местните хора и планински водачи после казали, че това е най-голямата каменна лавина в историята на върха. При инцидента загиват няколко души, които по същото време са на стената.

„В един миг усетих, че Пти Дрю сякаш се разцепва. Погледнах нагоре и видях летящите надолу огромни скални късове. Успях да се закача с второ въже, нахлупих раницата върху главата си и това е

последният ми спомен. След това разбрах, че едното въже е било напълно прерязано от острите камъни, а второто едва се е държало. Бил съм на косъм от полета в бездната. Веднага организирали спасителна акция и са успели да ме качат на хеликоптер. Френските лекари са ме обявили за безнадежден случай, защото състоянието ми е било много тежко. Така с хеликоптер стигнах до болница в Женева, спомня си днес Иван.

Оказало се, че ударите от камъните са причинили счупен прешлен на гръбначния стълб. Затова се парализирал. Претърпял няколко операции в Женева. Първоначално лекарите дали прогноза, че ще оживее, но ще остане прикован за леглото. Той обаче не се предал. Останал в болницата 10 месеца, правили му рехабилитация и редица процедури, някои от които продължават и до днес. Сега е парализиран, придвижва се с инвалидна количка, но е успял да раздвижи ръцете си, само пръстите му са останали свити неподвижно.

„Мога да се храня, да пиша и да се обслужвам, като използвам различни приспособления за ръцете. Приех съдбата си. Нещата трябва да се приемат такива, каквито са, да се работи и да се продължи напред! Винаги има начин нещо да стане. Когато човек го иска истински, той търси как да го направи, а когато не иска – търси оправдание. Планината не е място, където се поставят рекорди”, споделя алпинистът.

Години след инцидента той започнал да крои планове заедно с негови приятели отново да покори върхове. Започнали първо с български хилядници. Скромно признава, че изкачванията му са по-скоро предизвикателство за всички, които са с него, тъй като е нужна повече логистика, отколкото при обикновените походи. „Това е стимул човек да върви напред. Важно е да си поставяш предизвикателства в живота. Тръгваме за върховете, защото ни доставя удоволствие и по този начин прогресираме. Нещастието, което стана с мен в планината, в никакъв случай не ме е накарало да променя отношението си към нея. Напротив, смятам, че трябва да черпя опит от това, което стана с мен. Ако не беше инцидентът в Алпите, сигурно сега щях да съм загинал някъде другаде. Бях влязъл в една вихрена спирала на все по-високи и по-опасни предизвикателства”, прави равносметка днес Иван Кожухаров.

Той се прочу с изкачването на връх Мон Блан на 8 септември 2009 г. Чистосърдечно разказва, че това не би могло да стане без екипа и тяхната самоотверженост. Твърди, че всъщност героите са те – железните хора от екипа и негови приятели.

„Ако оставим настрана огромните усилия, обективните трудности и опасности, в основата на това изкачване има нещо друго. Това са споделените усилия, споделеният риск, солидарността, напрегнатите моменти, пълното отдаване и най-вече всеотдайното ангажиране на всички от екипа за постигането на една цел. Дадох си сметка, че най-важното в живота е да можеш да споделиш хубавото и лошото, което ти се случва. Това изкачване е уникално събитие и аз се чувствам привилегирован, че участвах в него”, казва Иван.

След инцидента животът му се подредил в друга държава и сега оценява това като по-добра възможност за професионална реализация. През първите пет години от принудителното му оставане в Швейцария заради възстановяването все още имал нагласата да се върне в България. Но в богатата планинска страна работната среда е достъпна за хора със специални нужди и инвалидната количка не пречи на човек да работи и да се реализира.

„Това, че съм в инвалидна количка, не влияе на отношенията ми с работодателя, защото няма отношение с компетенцията или качеството на работата. В тази държава има голяма свобода и центърът на всичко, което става в живота, е човекът. В Женева живея заедно със сина ми в специално обзаведено за хора с увреждания жилище на Червения кръст”, казва алпинистът.

10 години след трагичния инцидент Иван и негови приятели решават да опитат дали няма да могат отново да качат някои от родните върхове, както преди. Така през 2000 г. парализираният алпинист качва отново връх Мальовица в Рила. През 2002 г. изкачва Вихрен в Пирин, а на следващата година истинското предизвикателство – източната стена на Куклата в Рила. Разбира се, качват отново и най-високия връх у нас – Мусала, и то през зимата, на минус 18 градуса. Така през 2007 г. Иван вече е готов да се върне в Алпите, които пременят живота му, и изкачва Монблан дьо Такюл, който е на 4248 м над морското равнище. Две години по-късно експедицията стъпва и на най-високия връх в Западна Европа – Мон Блан. Маршрутът, който алпинистите изминават към върха, е по т.нар. Кралски траверс, който е най-трудният в техническо отношение, но и най-красивият. На връщане групата нощува в предварително подготвения палатков лагер на Кол дьо ла Бренва, който се намира на 4500 м надморска височина. През цялото време Иван е бил в специална шейна, приспособена за него, която приятелите му теглят нагоре с въжета и по същия начин бавно спускат надолу.

Останалите алпинисти не крият, че начинанието е било много рисковано, както и възхищението си от духа, смелостта и непоколебимостта на Кожухаров. „Иван е уникален човек, казва алпинистът Александър Шопов. Всъщност той ни качи на върха, а не ние него”, допълва дългогодишният му приятел Петко Тотев, един от малцината българи, стъпили на Еверест.

Мирела Борисова, в. “АзБуки”