Шумнорекламираната рейтингова ситема на университетите, която трябваше да даде отговор на въпрса кой ВУЗ какво качество на обучението дава срещу парите, които получава, се оказа една проста …търсачка. Ако си мислите, че има грешка – не, няма грешка. Търсачка е думата, която подхожда оптимално на представения от МОМН продукт.

„Няма най-добър университет”, принза министърът на образованието Сергей Игнатов при представянто на „рехтинговата система”. Тогава защо, за Бога, месеци наред говорим за рейтинги, след като такива на практика няма. На какво ли не се наслушахме в последните месеци за университетите у нас. Влючително и че субсидиите за тях в бъдеще ще се определят и според „рейтинговата система”. Как обаче ще става това сега, след като стна ясно, че всеки студент сам ще може да определи „Кой е по-по-най” средуниверситетите? Пак ли с анкети ще се дефинира ВУЗ-ът, който има правото да получи най-голяма част от субсидиите?

На представянето от Министерството на образованието, младежта и науката обявиха, че за първи път се инвестира в толкова мащабен проект и досега в България не е имало създадена толкова голяма база от данни за университетите.

В това твърдение има едно може би вярно и едно напълно невярно твърдение. Най-вероятно у нас не са влагани досега толкова пари за такъв продукт. Може би причината за това е, че досега парите за подобни продукти не са идвали от държавата. Колкото до „уникалността”, то в интернет пространството съществуват половин дузина търсачки, в които човек може да открие университетите, специалностите в тях, да ги сравнява, че дори да види и професиите, които може да работи след завършването им.

Маргарит Карадочев