- Отвори врати най-новият музей на София и България – Музеят на съвременното изкуство. Негов дом е неузнаваемо реконструираната и модернизирана сграда „Софийски арсенал” в центъра на столицата. Каква е връзката на Министерството на образованието, младежта и науката с това културно събитие?

- Реконструирането на съществуващия Паметник на културата „Софийски арсенал” и превръщането му в Музей на съвременното изкуство се извършва по проект, изпълняван по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с финансовата подкрепа на Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

Изпълнителна агенция по прилагането на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство е Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” в Министерството на образованието, младежта и науката.



- Какви са функциите на Изпълнителната агенция?

- Изпълнителната агенция следи и контролира реализирането на проектите по Финансовия механизъм. А това е един широк и твърде отговорен спектър от задачи. Тя контролира сключването на договорите с изпълнителите. Осъществява предварителен и последващ контрол върху процедурите за възлагане на обществени поръчки. Извършва проверки на място по изпълнението на проектите. Осигурява плащанията към бенефициентите. Подготвя редовни доклади по напредъка на дейностите.

Важно е да се отбележи, че след много перипетии, поставили в сериозен риск осъществяването на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство в страната, през май 2009 г., въпреки неприсъщия характер на дейностите, Министерският съвет приема решение, с което прехвърля Изпълнителната агенция в Министерството на образованието, младежта и науката. На практика функциите започват да се изпълняват през септември 2009 г. Казвам неприсъщ характер на дейностите, защото повече от половината проекти, финансирани от Европейското икономическо пространство, включват строително-монтажни, реставрационни и консервационни дейности.

Към момента, в който МОМН поема контролните функции, 62% от общо 42-та проекта са обявени от Офиса на Финансовия механизъм за рискови и са обект на специално внимание.

Нашето министерство предприема бързи и целенасочени мерки за намаляване на риска от неизпълнение. И те дадоха очаквания резултат. А той е, че рисковите проекти бяха спасени именно благодарение на огромните усилия, положени от експертите на МОМН.

- Кажете нещо повече за Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

- Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство е инструмент с основна цел намаляване на икономическите и социалните неравенства и подпомагане на новите страни-членки на ЕС за пълноценно участие във вътрешния пазар на общността. Страни-донори по този финансов инструмент са Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. На 30 април 2011 г. приключи първият програмен период на този инструмент (2009-2011) с общ бюджет 21,5 млн.евро.

Финансираха се проекти в 4 приоритетни области – защита на околната среда, развитие на човешките ресурси и укрепване на капацитета на местните власти, здравеопазване и грижа за децата и опазване на европейското културно наследство.

Освен тези области има и Фонд за стипендии за осигуряване на мобилност на студенти и университетски преподаватели във висши училища на страните-донори.

В деня на откриване на Музея на съвременното изкуство беше подписан Меморандум със страните-донори за втория програмен период с общ бюджет 126 млн.евро.

- Кои са най-интересните проекти, случили се благодарение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство?

- Всички финансирани проекти, без изключение, са важни. Затова ще спомена само тези, които са обявени за обекти с национален приоритет. Вече стана дума за Музея на съвременното изкуство – Софийски арсенал. В списъка са още реставрацията на античния стадион Филипополис – Пловдив, реставрацията и консервацията на Шуменската крепост, проектът „Древен Созопол” с разкопките в манастира „Св. Иван Предтеча”.

Резултатите от тези проекти, свързани с културно-историческото наследство на България, Европа и света, са впечатляващи и доказват, че в момента Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство е един от много добре работещите финансови инструменти в България.

Заслужават да се споменат и други проекти, които представляват нововъведения и са особено важни в съответната приоритетна област. Ще посоча създаването на Център за работа с деца и юноши, употребяващи наркотици – към Националния център по наркомании, модернизацията на областния психодиспансер – Русе, инсталирането на пожароизвестителна техника в Национален парк „Пирин”, дигитализирането на писменото богатство на Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” и др.

- Споменахте студентски стипендии и възможности за мобилност на преподаватели. Колко мобилности бяха осъществени?

- Проектът за студентска и преподавателска мобилност се изпълнява от дирекция „Европейско и международно сътрудничество” в Министерството на образованието, младежта и науката. Чрез Финансовия механизъм на ЕИП се осигуряват средства за мобилност на български студенти и преподаватели във висши училища в страните-донори. Условието за кандидатстване е да има покана/одобрение от приемащата институция. Преподавателската мобилност е краткосрочна, а студентската – за един или два семестъра според желанието на кандидата.

До момента по този финансов инструмент стипендии за мобилност са ползвали 12 студенти и 53 университетски преподаватели.

В началото на юли ще публикуваме на интернет страницата на МОМН поредната трета покана за кандидатстване.

- Какъв е размерът на стипендиите?

- За студенти размерът на стипендията е 1400 евро за първия месец на обучение и по 800 евро за всеки следващ месец.

За преподаватели стипендията е 1700 евро за първата седмица от престоя и по 400 евро за всяка следваща седмица. В тези суми са включени разходите за транспорт, престой и застраховка.

Татяна Дикова, в. “АзБуки”