1 април е Международния ден на лъжата и хумора. Една от теаориите за зараждането на празника идва от Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували празника на Глупците. Има и една друга версия, според която дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар, че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шеги и лъжи на 1-ви април. Знае ли човек?

Но както винаги, българската традиция е по-особена. Освен, че си имаме музей на хумора и сатирата в Габрово, град избран по-скоро за вицовете, свързани уж с прословутото сметкаджийство на габровци, но вероятно най-много със самоиронията им.

В древността 1-ви април отбелязвали само ирландците, явно цялата тази щуротия идва от онази европейска част, която винаги иска да е различна. По нашенските места пък дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – Ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина „ще се хванат”, когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за „зелен хайвер”, но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите.

Чудомир обичал да казва: „Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж”.