Трудни термини, които се изучават от студентите, измъчват децата в 5-и и 6-и клас. Точно тогава децата започват да навлизат в прехода към гимназията и са принудени да зазубрят непосилна за тях научна материя, която затруднява дори висшистите. Това е проблем, за който са единодушни авторите на учебници от най-големите родни издателства, показа проверка на „Монитор” след обявената от просветното министерство реформа на учебното съдържание.

За да може материята в учебниците да стане по-достъпна за децата, МОМН първо спешно трябва да промени държавните образователни изисквания и учебни планове, които са „канона” за написването на един учебник, обясниха образователни експерти.

Докато цялата система не се завърти, най-много ще страдат децата в 5-и и 6-и клас. Техните мъки започват със

сложната за осмисляне граматика на българския език

„Прекалено трудно е за петокласниците да осмислят уроците за съставно сказуемо”, обясни Олга Попова, автор на учебници по литература от 5-и до 8-и клас. Според нея петокласниците и шестокласниците са принудени да учат непосилна материя по български, защото в учебните програми в момента част от материала за 7-и клас е спуснат да се учи в предните две школски години. Авторите на учебните програми явно са имали предвид да облекчат трудната година за кандидатстване в гимназиите, но практиката доказва, че това трябва да се промени, смята Олга Попова.

Петокласниците се

сблъскват с непосилни задачи и в уроците по география

„За учениците определено има прекалено трудни уроци, които не могат да се осмислят толкова рано. Това е например сложната терминология, свързана с релефа, която се изучава в 5-и клас – най-общо това са планини, проломи, върхове, ледникови форми”, разказа Румен Пенин, автор на учебник по география.

Веднага в шести клас пред учениците изниква непреодолимата за детското съзнание преграда – съвременната българска история. „Проблемна е ситуацията в 6-и клас, не толкова защото обхваща цялото Възраждане и съвременност, а защото по програма се очаква детайлно изучаване на ХIХ и ХХ век, защото е предвидено да се обхване всичко, а и защото се боим да не ни обвинят, че сме изпуснали нещо важно”, смята авторът на учебници по история Румяна Кушева. Според нея децата могат спокойно много по-обобщено, без детайли да изучават политическите промени, особено броя на политическите партии, които в момента са длъжни да изброяват при изпитване. Спокойно шестокласниците можели да минат и без научни понятия като тоталитаризъм, индустриализация, коопериране.

Все още актуален е проблемът, че учениците са

„дресирани” от образователната система да преразказват дословно

уроците за шестица. „Когато се снемат стандартите на ниво учебна програма, трябва да се развиват умения не просто учениците да преразказват, а да откриват противоречиви идеи, да не се влияят от готови оценки, а да формулират аргументи”, смята Румяна Кушева. Тя смята, че в тази насока вече са направени първите крачки и вече има постигнати положителни примери: „Още от 5-и клас децата се научават да откриват автора, каква е гледната му точка. А от трети имат интересни упражнения за ориентация във векове. Децата се упражняват и върху карикатури и плакати, за града Помпей, за старите български столици, за българските гербове, за произведенията на изобразителното изкуство като исторически източник.”

Георги Георгиев, в. “Монитор”