12 идеи изложи президентът Георги Първанов относно развитието на средното образование в България. “Известно е, че в годините на прехода значително бе отслабена учебната и възпитателната роля на българското училище като една от най-важните институции на българското общество и държавност. Въпреки върховите постижения на наши ученици в международни състезания и олимпиади, проблемите в масовото училище останаха и дори се изостриха – не само свързаните с финансирането и материално-техническата база, но и тези на учебния процес, дисциплината, мотивацията на учители и ученици”, казва той.
Президентът предлага новият закон за училищното образование, който се подготвя, да стъпи върху консенсусно възприета стратегия и програма за развитие на българското училище. Освен това реформата да навлезе в дълбочина – въвеждането на новата образователна структура и на новото учебно съдържание (учебни планове, програми и учебници); оптимизирането на връзките между началното, основното и гимназиалното образование (с неговите две степени: 8-10 и 11-12 клас); решаването на проблемите на входа и на изхода на системата – преходът от детската градина към училището и от училището към висшето образование и пазара на труда.
Три са основните цели – подобряване на обхвата, за да няма деца извън образователната ни система, повишаване на качеството на обучение и възможности за пълноценна личностна и професионална реализация.
Първанов отбелязва, че е необходима дългосрочна програма за издигане на социалния статус и авторитета на българския учител. Това може да се случи със създаване на интегрирана система за непрекъсната квалификация, предвиждаща периодично усъвършенстване на професионалната, чуждоезиковата и компютърна подготовка. Основна роля в нея би следвало да се отреди на висшите училища; усъвършенстване на механизмите на атестиране, кариерно развитие и заплащане на педагогическите кадри според постигнатото качество и резултати в учебния процес; актуализиране на учебните програми на висшите училища, подготвящи учители. Подобряване качеството на специално-научната, професионално-педагогическата и методическата им подготовка; осигуряване на социални пакети за млади учители в малките и отдалечени селища – за жилище, транспорт, храна и др.
Другите идеи за развитието на училищното ни образование са свързани с подобряване на външната и вътрешната системи за оценяване; развитие на общественото начало, публично-частните партньорства и ролята на училищните настоятелства в образователната система; обвързване на средното образование с изискванията на висшето образование и пазара на труда, плавен преход между образователните степени; реорганизация на системата за професионално обучение и по региони; развитие на системите за обучение през целия живот .
Източник: http://www.akademika.bg/2011/03/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%b4%d0%b0%d0%b4%d0%b5-12-%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5/
