За Българската академия на науките очевидно не само законите, но и собствените й правила са като врата в полето. И тя успява да ги заобиколи доста гъвкаво, когато става дума за отдаване на имоти. В някои от случаите за тях напълно липсват договори или пък споразуменията са сключени от неупълномощени за това лица. Това сочи докладът на Агенцията за държавна финансова инспекция.

Сгради, принадлежащи на академията, например са дадени на частни фирми под наем, без някъде да съществува договор за това. Става дума за два цеха към Института по металознание, които са отпуснати на ДЗЗД “Металком” и ДЗЗД “Ан Ди Мет”. Единият е оборудван като стругарска работилница, а другият е леярски. Никъде обаче не съществува документ, с който да е договорено заплащане на наем. Нито пък фактури, с които въпросните две фирми са си плащали ток или парно. Единствените документи, с които те разполагат, са фактури, съгласно които Институтът по металознание си е плащал за всяка услуга, която частниците са му вършили – например за изготвяне на отливки и механичната им обработка.

Единствената друга документация са т. нар. “стопански договори”, с които уж БАН трябва да осъществява съвместна дейност с частните фирми. Те обаче са подписани от човек, който въобще няма правомощия да сключва договори от името на академията и да се разпорежда с активите на БАН – научен сътрудник първа степен Николай Великов. В добавка към другите нарушения в случая БАН погазва и собственото си правило да не отдава сгради, предназначени за научно-изследователска и административна дейност, да се ползват за производствени и търговски цели. Съвсем отделен е въпросът, че с плащането на консумативите на двата цеха академията налива от собствената си държавна субсидия в джобовете на частниците, като на практика започва да ги издържа.

Както “Стандарт” вече писа, в разрез с правилата БАН е прехвърлила на други юридически лица имоти, които са й предоставени от държавата. Към 31.12.09 година тя разполага с пет парцела на обща стойност 4 906 911 лева. Единият от тях е земя от 250 дка на ул. “Акад. Георги Бончев” 2 и се води под името “Научен комплекс на БАН – 4 км”. За него академията притежава нотариален акт, на чието основание на БАН са предоставени за стопанисване и сградите, които се намират на терена. Те са общо 80, но от тях нотариален акт за собственост на БАН има само за блок 9 и блок 13. Въпреки това тя ги прехвърля на Института по органична химия и до момента те не са отразени в баланса на академията. На практика тя е завела в него само блок 26б.

Академията е ощетила и сама себе си при отдаването на автобаза със сервиз под наем на “Промобил” АД. БАН я дава на фирмата за първи път през 1994 година. На 21 април 2004 г. ръководството на академията с тогавашен председател Иван Юхновски актуализира споразумението, като преди това кани лицензиран оценител да се произнесе за стойността на имотите. Експертите постановяват, че въпросните 4 966 кв. м земя и 2 204 кв. м помещения могат да бъдат отдадени минимум за 7626 евро общо. Малко след това обаче академията ги дава за 5250 евро, което е с 2376 е по-малко от първоначалната оценка.

През 2007 година академията приема собствени правила за отдаване под наем, съгласно които стойността не трябва да пада под 1,5 евро на кв. м. Съгласно тях наемът, за който трябва да бъде отдадена автобазата, трябва да е 11 857 евро. Въпреки това ръководството на БАН не актуализира споразумението за наем, като по този начин ощетява сама себе си с 6607 евро. През 2009 година вече новите шефове на академията начело с акад. Никола Съботинов подписват нов договор с частниците. Човек би очаквал, че поне при предоговарянето БАН ще се опита да спази собствените си правила. В действителност обаче споразумението отново е под изискваните стойности – то е само за 7000 евро, или с 4875 евро по-малко от заложеното в правилата на БАН.

Любопитен е и договорът за 20 дка земя в Тутраканско, сключен от института по зоология и частно лице. Съгласно него арендаторът трябва да плаща на института в жито, царевица, слънчоглед и люцерна.

От дълго време академията надига глас, че в публичното пространство се говори за имотите й с единствената цел да бъдат одържавени. Факт е обаче, че в редица случаи тя проявява безстопанственост. И ощетява сама себе си и собствените си служители, като на практика се разпорежда с имуществото си на загуба.

Екип на в. “Стандарт”